спеченият

Речник на българския език

1. спеченият — м. р. пълен член

спеченият е производна форма на спечен (м. р. пълен член).

2. спеченият — мин. страд. прич. м. р. пълен член

спеченият е производна форма на спека (мин. страд. прич. м. р. пълен член).