спечеше

Речник на българския език

1. спечеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

спечеше е производна форма на спека (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. спечеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

спечеше е производна форма на спека (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).