спекло

Речник на българския език

1. спекло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спекло е производна форма на спека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спекло — мин. деят. св. прич. ср. р.

спекло е производна форма на спека (мин. деят. св. прич. ср. р.).