спечения

Речник на българския език

1. спечения — м. р. непълен член

спечения е производна форма на спечен (м. р. непълен член).

2. спечения — мин. страд. прич. м. р. непълен член

спечения е производна форма на спека (мин. страд. прич. м. р. непълен член).