спечали

Речник на българския език

1. спечали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

спечали е производна форма на спека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спечали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

спечали е производна форма на спека (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).