спекли

Речник на българския език

1. спекли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спекли е производна форма на спека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спекли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

спекли е производна форма на спека (мин. деят. св. прич. мн. ч.).