спекла

Речник на българския език

1. спекла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спекла е производна форма на спека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. спекла — мин. деят. св. прич. ж. р.

спекла е производна форма на спека (мин. деят. св. прич. ж. р.).