спечете

Речник на българския език

1. спечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

спечете е производна форма на спека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. спечете — повелително наклонение, мн. ч.

спечете е производна форма на спека (повелително наклонение, мн. ч.).