спечал

Речник на българския език

1. спечал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спечал е производна форма на спека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спечал — мин. деят. несв. прич. м. р.

спечал е производна форма на спека (мин. деят. несв. прич. м. р.).