спечало

Речник на българския език

1. спечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спечало е производна форма на спека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

спечало е производна форма на спека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).