самообявя

Речник на българския език

самообявя преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • самообъвъ
  • самообъвя
  • самообявъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице са-мо-о-бя-вя са-мо-о-бя-вим
2 лице са-мо-о-бя-виш са-мо-о-бя-ви-те
3 лице са-мо-о-бя-ви са-мо-о-бя-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-о-бя-вих са-мо-о-бя-вих-ме
2 лице са-мо-о-бя-ви са-мо-о-бя-вих-те
3 лице са-мо-о-бя-ви са-мо-о-бя-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-о-бя-вях са-мо-о-бя-вях-ме
2 лице са-мо-о-бя-ве-ше са-мо-о-бя-вях-те
3 лице са-мо-о-бя-ве-ше са-мо-о-бя-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самообявил съм самообявила съм самообявило съм самообявили сме
2 лице самообявил си самообявила си самообявило си самообявили сте
3 лице самообявил е самообявила е самообявило е самообявили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях самообявил бях самообявила бях самообявило бяхме самообявили
2 лице беше самообявил беше самообявила беше самообявило бяхте самообявили
3 лице беше самообявил беше самообявила беше самообявило бяха самообявили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще самообявя ще самообявим
2 лице ще самообявиш ще самообявите
3 лице ще самообяви ще самообявят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм самообявил ще съм самообявила ще съм самообявило ще сме самообявили
2 лице ще си самообявил ще си самообявила ще си самообявило ще сте самообявили
3 лице ще е самообявил ще е самообявила ще е самообявило ще са самообявили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да самообявя щяхме да самообявим
2 лице щеше да самообявиш щяхте да самообявите
3 лице щеше да самообяви щяха да самообявят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм самообявил щях да съм самообявила щях да съм самообявило щяхме да сме самообявили
2 лице щеше да си самообявил щеше да си самообявила щеше да си самообявило щяхте да сте самообявили
3 лице щеше да е самообявил щеше да е самообявила щеше да е самообявило щяха да са самообявили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самообявял съм самообявяла съм самообявяло съм самообявели сме
2 лице самообявял си самообявяла си самообявяло си самообявели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самообявил съм самообявила съм самообявило съм самообявили сме
2 лице самообявил си самообявила си самообявило си самообявили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм самообявил била съм самообявила било съм самообявило били сме самообявили
2 лице бил си самообявил била си самообявила било си самообявило били сте самообявили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да самообявя щяла съм да самообявя щяло съм да самообявя щели сме да самообявим
2 лице щял си да самообявиш щяла си да самообявиш щяло си да самообявиш щели сте да самообявите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм самообявил щяла съм да съм самообявила щяло съм да съм самообявило щели сме да сме самообявили
2 лице щял си да си самообявил щяла си да си самообявила щяло си да си самообявило щели сте да сте самообявили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих самообявил бих самообявила бих самообявило бихме самообявили
2 лице би самообявил би самообявила би самообявило бихте самообявили
3 лице би самообявил би самообявила би самообявило биха самообявили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
са-мо-о-бя-ви са-мо-о-бя-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род са-мо-о-бя-вен
непълен член са-мо-о-бя-ве-ния
пълен член са-мо-о-бя-ве-ни-ят
женски род са-мо-о-бя-ве-на
членувано са-мо-о-бя-ве-на-та
среден род са-мо-о-бя-ве-но
членувано са-мо-о-бя-ве-но-то
множествено число са-мо-о-бя-ве-ни
членувано са-мо-о-бя-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-о-бя-вил
непълен член са-мо-о-бя-ви-лия
пълен член са-мо-о-бя-ви-ли-ят
женски род са-мо-о-бя-ви-ла
членувано са-мо-о-бя-ви-ла-та
среден род са-мо-о-бя-ви-ло
членувано са-мо-о-бя-ви-ло-то
множествено число са-мо-о-бя-ви-ли
членувано са-мо-о-бя-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-о-бя-вял
женски род са-мо-о-бя-вя-ла
среден род са-мо-о-бя-вя-ло
множествено число са-мо-о-бя-ве-ли