било самообявило

Речник на българския език

1. било самообявило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било самообявило е производна форма на самообявя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).