бил самообявил

Речник на българския език

1. бил самообявил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самообявил е производна форма на самообявя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).