самообявило съм

Речник на българския език

1. самообявило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самообявило съм е производна форма на самообявя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самообявило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самообявило съм е производна форма на самообявя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).