самообявила съм

Речник на българския език

1. самообявила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самообявила съм е производна форма на самообявя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. самообявила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самообявила съм е производна форма на самообявя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).