самообявял

Речник на българския език

1. самообявял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самообявял е производна форма на самообявя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самообявял — мин. деят. несв. прич. м. р.

самообявял е производна форма на самообявя (мин. деят. несв. прич. м. р.).