самообявил си

Речник на българския език

1. самообявил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самообявил си е производна форма на самообявя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самообявил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самообявил си е производна форма на самообявя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).