бил съм самообявил

Речник на българския език

1. бил съм самообявил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самообявил е производна форма на самообявя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).