самообявил

Речник на българския език

1. самообявил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самообявил е производна форма на самообявя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самообявил — мин. деят. св. прич. м. р.

самообявил е производна форма на самообявя (мин. деят. св. прич. м. р.).