самообявил
1.
самообявил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
самообявил
е производна форма
на самообявя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
самообявил —
мин. деят. св. прич. м. р.
самообявил
е производна форма
на самообявя (мин. деят. св. прич. м. р.).