самообявил съм

Речник на българския език

1. самообявил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самообявил съм е производна форма на самообявя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самообявил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самообявил съм е производна форма на самообявя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).