щял съм да съм самообявил

Речник на българския език

1. щял съм да съм самообявил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм самообявил е производна форма на самообявя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).