разтръбя

Речник на българския език

разтръбя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

разтръбиш, мин. св. разтръбих, мин. прич. разтръбил, св.вж. разтръбявам.

Грешни изписвания (8)

  • разтрабйа
  • разтрабйъ
  • разтръбйа
  • разтръбйъ
  • ръзтрабйа
  • ръзтрабйъ
  • ръзтръбйа
  • ръзтръбйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-т-ръ-бя раз-т-ръ-бим
2 лице раз-т-ръ-биш раз-т-ръ-би-те
3 лице раз-т-ръ-би раз-т-ръ-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-т-ръ-бих раз-т-ръ-бих-ме
2 лице раз-т-ръ-би раз-т-ръ-бих-те
3 лице раз-т-ръ-би раз-т-ръ-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-т-ръ-бях раз-т-ръ-бях-ме
2 лице раз-т-ръ-бе-ше раз-т-ръ-бях-те
3 лице раз-т-ръ-бе-ше раз-т-ръ-бя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтръбил съм разтръбила съм разтръбило съм разтръбили сме
2 лице разтръбил си разтръбила си разтръбило си разтръбили сте
3 лице разтръбил е разтръбила е разтръбило е разтръбили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разтръбил бях разтръбила бях разтръбило бяхме разтръбили
2 лице беше разтръбил беше разтръбила беше разтръбило бяхте разтръбили
3 лице беше разтръбил беше разтръбила беше разтръбило бяха разтръбили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разтръбя ще разтръбим
2 лице ще разтръбиш ще разтръбите
3 лице ще разтръби ще разтръбят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разтръбил ще съм разтръбила ще съм разтръбило ще сме разтръбили
2 лице ще си разтръбил ще си разтръбила ще си разтръбило ще сте разтръбили
3 лице ще е разтръбил ще е разтръбила ще е разтръбило ще са разтръбили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разтръбя щяхме да разтръбим
2 лице щеше да разтръбиш щяхте да разтръбите
3 лице щеше да разтръби щяха да разтръбят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разтръбил щях да съм разтръбила щях да съм разтръбило щяхме да сме разтръбили
2 лице щеше да си разтръбил щеше да си разтръбила щеше да си разтръбило щяхте да сте разтръбили
3 лице щеше да е разтръбил щеше да е разтръбила щеше да е разтръбило щяха да са разтръбили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтръбял съм разтръбяла съм разтръбяло съм разтръбели сме
2 лице разтръбял си разтръбяла си разтръбяло си разтръбели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтръбил съм разтръбила съм разтръбило съм разтръбили сме
2 лице разтръбил си разтръбила си разтръбило си разтръбили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разтръбил била съм разтръбила било съм разтръбило били сме разтръбили
2 лице бил си разтръбил била си разтръбила било си разтръбило били сте разтръбили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разтръбя щяла съм да разтръбя щяло съм да разтръбя щели сме да разтръбим
2 лице щял си да разтръбиш щяла си да разтръбиш щяло си да разтръбиш щели сте да разтръбите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разтръбил щяла съм да съм разтръбила щяло съм да съм разтръбило щели сме да сме разтръбили
2 лице щял си да си разтръбил щяла си да си разтръбила щяло си да си разтръбило щели сте да сте разтръбили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разтръбил бих разтръбила бих разтръбило бихме разтръбили
2 лице би разтръбил би разтръбила би разтръбило бихте разтръбили
3 лице би разтръбил би разтръбила би разтръбило биха разтръбили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-т-ръ-би раз-т-ръ-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-т-ръ-бен
непълен член раз-т-ръ-бе-ния
пълен член раз-т-ръ-бе-ни-ят
женски род раз-т-ръ-бе-на
членувано раз-т-ръ-бе-на-та
среден род раз-т-ръ-бе-но
членувано раз-т-ръ-бе-но-то
множествено число раз-т-ръ-бе-ни
членувано раз-т-ръ-бе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-т-ръ-бил
непълен член раз-т-ръ-би-лия
пълен член раз-т-ръ-би-ли-ят
женски род раз-т-ръ-би-ла
членувано раз-т-ръ-би-ла-та
среден род раз-т-ръ-би-ло
членувано раз-т-ръ-би-ло-то
множествено число раз-т-ръ-би-ли
членувано раз-т-ръ-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-т-ръ-бял
женски род раз-т-ръ-бя-ла
среден род раз-т-ръ-бя-ло
множествено число раз-т-ръ-бе-ли