разтръбили

Речник на българския език

1. разтръбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разтръбили е производна форма на разтръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтръбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разтръбили е производна форма на разтръбя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).