разтръбило

Речник на българския език

1. разтръбило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтръбило е производна форма на разтръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтръбило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтръбило е производна форма на разтръбя (мин. деят. св. прич. ср. р.).