разтръбил си

Речник на българския език

1. разтръбил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтръбил си е производна форма на разтръбя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разтръбил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтръбил си е производна форма на разтръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).