разтръбил съм

Речник на българския език

1. разтръбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разтръбил съм е производна форма на разтръбя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разтръбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разтръбил съм е производна форма на разтръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).