разтръбял

Речник на българския език

1. разтръбял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтръбял е производна форма на разтръбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтръбял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтръбял е производна форма на разтръбя (мин. деят. несв. прич. м. р.).