разтръбил е

Речник на българския език

1. разтръбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтръбил е е производна форма на разтръбя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтръбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтръбил е е производна форма на разтръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).