разтръби

Речник на българския език

1. разтръби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разтръби е производна форма на разтръбя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разтръби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разтръби е производна форма на разтръбя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разтръби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разтръби е производна форма на разтръбя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разтръби — повелително наклонение, ед. ч.

разтръби е производна форма на разтръбя (повелително наклонение, ед. ч.).