бил разтръбил

Речник на българския език

1. бил разтръбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разтръбил е производна форма на разтръбя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).