разтръбели

Речник на българския език

1. разтръбели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разтръбели е производна форма на разтръбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтръбели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разтръбели е производна форма на разтръбя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).