разтръбила

Речник на българския език

1. разтръбила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтръбила е производна форма на разтръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтръбила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разтръбила е производна форма на разтръбя (мин. деят. св. прич. ж. р.).