пощя

Речник на българския език

1. по̀щя — преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

по̀щиш, мин. св. по̀щих и пощѝх, мин. прич. по̀щил и пощѝл, несв.
1. Кого, какво. Чистя паразити от тялото или дрехите на човек. Пощя детето.
2. Прен. Какво. Пипам бавно, неумело.
пощя се. — Чистя се от паразити.

Грешни изписвания (3)

  • поштъ
  • поштя
  • пощъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-щя по-щим
2 лице по-щиш по-щи-те
3 лице по-щи по-щят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-щих по-щих-ме
2 лице по-щи по-щих-те
3 лице по-щи по-щи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-щех по-щех-ме
2 лице по-ще-ше по-щех-те
3 лице по-ще-ше по-ще-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пощил съм пощила съм пощило съм пощили сме
2 лице пощил си пощила си пощило си пощили сте
3 лице пощил е пощила е пощило е пощили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях пощил бях пощила бях пощило бяхме пощили
2 лице беше пощил беше пощила беше пощило бяхте пощили
3 лице беше пощил беше пощила беше пощило бяха пощили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще пощя ще пощим
2 лице ще пощиш ще пощите
3 лице ще пощи ще пощят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм пощил ще съм пощила ще съм пощило ще сме пощили
2 лице ще си пощил ще си пощила ще си пощило ще сте пощили
3 лице ще е пощил ще е пощила ще е пощило ще са пощили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да пощя щяхме да пощим
2 лице щеше да пощиш щяхте да пощите
3 лице щеше да пощи щяха да пощят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм пощил щях да съм пощила щях да съм пощило щяхме да сме пощили
2 лице щеше да си пощил щеше да си пощила щеше да си пощило щяхте да сте пощили
3 лице щеше да е пощил щеше да е пощила щеше да е пощило щяха да са пощили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пощел съм пощела съм пощело съм пощели сме
2 лице пощел си пощела си пощело си пощели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пощил съм пощила съм пощило съм пощили сме
2 лице пощил си пощила си пощило си пощили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм пощил била съм пощила било съм пощило били сме пощили
2 лице бил си пощил била си пощила било си пощило били сте пощили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да пощя щяла съм да пощя щяло съм да пощя щели сме да пощим
2 лице щял си да пощиш щяла си да пощиш щяло си да пощиш щели сте да пощите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм пощил щяла съм да съм пощила щяло съм да съм пощило щели сме да сме пощили
2 лице щял си да си пощил щяла си да си пощила щяло си да си пощило щели сте да сте пощили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих пощил бих пощила бих пощило бихме пощили
2 лице би пощил би пощила би пощило бихте пощили
3 лице би пощил би пощила би пощило биха пощили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-щи по-ще-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-щен
непълен член по-ще-ния
пълен член по-ще-ни-ят
женски род по-ще-на
членувано по-ще-на-та
среден род по-ще-но
членувано по-ще-но-то
множествено число по-ще-ни
членувано по-ще-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-щил
непълен член по-щи-лия
пълен член по-щи-ли-ят
женски род по-щи-ла
членувано по-щи-ла-та
среден род по-щи-ло
членувано по-щи-ло-то
множествено число по-щи-ли
членувано по-щи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-щел
женски род по-ще-ла
среден род по-ще-ло
множествено число по-ще-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род по-щещ
непълен член по-ще-щия
пълен член по-ще-щи-ят
женски род по-ще-ща
членувано по-ще-ща-та
среден род по-ще-що
членувано по-ще-що-то
множествено число по-ще-щи
членувано по-ще-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

по-щей-ки

2. пощя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пощя е производна форма на поща (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пощя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пощя е производна форма на поща (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки