пощели

Речник на българския език

1. пощели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пощели е производна форма на пощя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пощели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пощели е производна форма на пощя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. пощели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пощели е производна форма на поща (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. пощели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пощели е производна форма на поща (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

5. пощели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пощели е производна форма на поща (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

6. пощели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пощели е производна форма на поща (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).