пощил съм

Речник на българския език

1. пощил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пощил съм е производна форма на пощя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. пощил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пощил съм е производна форма на пощя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).