пощел

Речник на българския език

1. пощел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пощел е производна форма на пощя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пощел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пощел е производна форма на пощя (мин. деят. несв. прич. м. р.).