пощело

Речник на българския език

1. пощело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пощело е производна форма на пощя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пощело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пощело е производна форма на пощя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).