пощило е

Речник на българския език

1. пощило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пощило е е производна форма на пощя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пощило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пощило е е производна форма на пощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).