пощил си

Речник на българския език

1. пощил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пощил си е производна форма на пощя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пощил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пощил си е производна форма на пощя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).