пощила

Речник на българския език

1. пощила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пощила е производна форма на пощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пощила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пощила е производна форма на пощя (мин. деят. св. прич. ж. р.).