пощили

Речник на българския език

1. пощили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пощили е производна форма на пощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пощили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пощили е производна форма на пощя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).