пощил е

Речник на българския език

1. пощил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пощил е е производна форма на пощя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пощил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пощил е е производна форма на пощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).