пощете

Речник на българския език

1. пощете — повелително наклонение, мн. ч.

пощете е производна форма на пощя (повелително наклонение, мн. ч.).

2. пощете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

пощете е производна форма на поща (сег. вр., 2 л., мн. ч.).