пощуря

Речник на българския език

1. пощуря̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

пощурѝш, мин. св. пощурѝх, мин. прич. пощурѝл, св.вж. [[пощурявам 2 ._

Грешни изписвания (8)

  • пощорйа
  • пощорйъ
  • пощурйа
  • пощурйъ
  • пущорйа
  • пущорйъ
  • пущурйа
  • пущурйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-щу-ря по-щу-рим
2 лице по-щу-риш по-щу-ри-те
3 лице по-щу-ри по-щу-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-щу-рих по-щу-рих-ме
2 лице по-щу-ри по-щу-рих-те
3 лице по-щу-ри по-щу-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-щу-рях по-щу-рях-ме
2 лице по-щу-ре-ше по-щу-рях-те
3 лице по-щу-ре-ше по-щу-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пощурил съм пощурила съм пощурило съм пощурили сме
2 лице пощурил си пощурила си пощурило си пощурили сте
3 лице пощурил е пощурила е пощурило е пощурили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях пощурил бях пощурила бях пощурило бяхме пощурили
2 лице беше пощурил беше пощурила беше пощурило бяхте пощурили
3 лице беше пощурил беше пощурила беше пощурило бяха пощурили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще пощуря ще пощурим
2 лице ще пощуриш ще пощурите
3 лице ще пощури ще пощурят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм пощурил ще съм пощурила ще съм пощурило ще сме пощурили
2 лице ще си пощурил ще си пощурила ще си пощурило ще сте пощурили
3 лице ще е пощурил ще е пощурила ще е пощурило ще са пощурили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да пощуря щяхме да пощурим
2 лице щеше да пощуриш щяхте да пощурите
3 лице щеше да пощури щяха да пощурят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм пощурил щях да съм пощурила щях да съм пощурило щяхме да сме пощурили
2 лице щеше да си пощурил щеше да си пощурила щеше да си пощурило щяхте да сте пощурили
3 лице щеше да е пощурил щеше да е пощурила щеше да е пощурило щяха да са пощурили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пощурял съм пощуряла съм пощуряло съм пощурели сме
2 лице пощурял си пощуряла си пощуряло си пощурели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пощурил съм пощурила съм пощурило съм пощурили сме
2 лице пощурил си пощурила си пощурило си пощурили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм пощурил била съм пощурила било съм пощурило били сме пощурили
2 лице бил си пощурил била си пощурила било си пощурило били сте пощурили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да пощуря щяла съм да пощуря щяло съм да пощуря щели сме да пощурим
2 лице щял си да пощуриш щяла си да пощуриш щяло си да пощуриш щели сте да пощурите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм пощурил щяла съм да съм пощурила щяло съм да съм пощурило щели сме да сме пощурили
2 лице щял си да си пощурил щяла си да си пощурила щяло си да си пощурило щели сте да сте пощурили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих пощурил бих пощурила бих пощурило бихме пощурили
2 лице би пощурил би пощурила би пощурило бихте пощурили
3 лице би пощурил би пощурила би пощурило биха пощурили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-щу-ри по-щу-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-щу-рен
непълен член по-щу-ре-ния
пълен член по-щу-ре-ни-ят
женски род по-щу-ре-на
членувано по-щу-ре-на-та
среден род по-щу-ре-но
членувано по-щу-ре-но-то
множествено число по-щу-ре-ни
членувано по-щу-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-щу-рил
непълен член по-щу-ри-лия
пълен член по-щу-ри-ли-ят
женски род по-щу-ри-ла
членувано по-щу-ри-ла-та
среден род по-щу-ри-ло
членувано по-щу-ри-ло-то
множествено число по-щу-ри-ли
членувано по-щу-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-щу-рял
женски род по-щу-ря-ла
среден род по-щу-ря-ло
множествено число по-щу-ре-ли

2. пощуря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пощуря е производна форма на пощурея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пощуря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пощуря е производна форма на пощурея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).