пощурили

Речник на българския език

1. пощурили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пощурили е производна форма на пощуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пощурили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пощурили е производна форма на пощуря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).