пощурил си

Речник на българския език

1. пощурил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пощурил си е производна форма на пощуря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пощурил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пощурил си е производна форма на пощуря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).