пощуреше

Речник на българския език

1. пощуреше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

пощуреше е производна форма на пощуря (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пощуреше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

пощуреше е производна форма на пощуря (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).