пощурели

Речник на българския език

1. пощурели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пощурели е производна форма на пощуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пощурели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пощурели е производна форма на пощуря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. пощурели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пощурели е производна форма на пощурея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. пощурели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пощурели е производна форма на пощурея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).