пощури

Речник на българския език

1. пощури — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пощури е производна форма на пощуря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пощури — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пощури е производна форма на пощуря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пощури — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пощури е производна форма на пощуря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. пощури — повелително наклонение, ед. ч.

пощури е производна форма на пощуря (повелително наклонение, ед. ч.).