пощурило е

Речник на българския език

1. пощурило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пощурило е е производна форма на пощуря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пощурило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пощурило е е производна форма на пощуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).